Навигационна слепота. От Хенрик Олсен.

 

Как да се справим с факта, че хората са имат склонността да пренебрегват навигацията

Повечето проекти за разработка на уеб сайтове полагат големи усилия за дизайна на навигационните инструменти. Факт е обаче, че хората имат склонността да пренебрегват тези инструменти. Те се обзети от мисълта да постигнат онова, за което са дошли и просто кликат върху връзки или пък Back Бутона, за да стигнат там.

Навигационните инструменти, които се превърнаха в стандарт изглежда се създават с амбицията да дават на потребителите възможността да стигнат навсякъде от всякъде. Менютата с връзки към всички главни секции са дискретно разположение вляво или отгоре навред из сайта и се разгъват или падат, за да разкрият къде се намирате или къде можете да отидете.

По този начин всяка страница на сайта се превръща в основен пътен възел, където пътните знаци ви насочват на всички посоки. Но хората си наумяват конкретни крайни цели. И преди всичко, те имат нужда от ясно обозначение на пътя до техните цели.

Потребителите кликат на връзки или използват Back бутона

Двама от най-уважаваните световни експерти по ползваемост – Якоб Нийлсен и Марк Хърст са единодушни поне по един въпрос: потребителите имат склонността да пренебрегват навигацията и не се интересуват от това къде се намират в йерархията на сайта. Те [потребителите] са мотивирани преди всичко от целите си и следват една много проста стратегия – кликай на връзките или използвай Back бутона.

Якоб Нийлсен: „През последните седем години моите изследвания показват едно и също поведение при потребителите: когато преглеждат нова страница, потребителите се вглеждат направо в съдържанието и пренебрегват навигационните области”.

„... потребителите са изключително движени от целите си и търсят единствено онова, което са си наумили.”

„...ако една страница не изглежда полезна за постигането на настоящите цели на потребителя, тогава потребителят безмилостно ще натисне Back бутона...” (от статията Полезна ли е навигацията? публикувана през 2000 година)

Марк Хърст: „През седемте години, в които работя върху потребителското изживяване в уеб, много неща се промениха, но едно не се промени особено – начина по който потребителите използват стандартния сайт.”

„... на коя да е уеб страница, потребителите имат конкретна цел и тази цел направлява техните действия. Те или кликат на връзка, която мислят, че ще приближи към целта им или (виждайки, че няма уместни пътища напред) те натискат Back бутона, за да поемат по друг път.” (от статията The Page Paradigm , Публикувана през 2003 година).

Позовавайки се на нашите двама експерти, тази водена от целите стратегия е фундаментален феномен при използването на мрежата. И двамата са я наблюдавали като повтарящ се начин на употреба на уеб сайтове през годините, в които са изследвали потребителите и това изглежда не е поведение, което ще се промени. Потребителите очевидно са се установили на този лесен начин за навигиране из сайтовете.

Потребителите пренебрегват навигационните области

Когато потребителите дойдат на даден сайт, те имат нещо конкретно на ум. Те идват по някаква причина. Тази причина може да бъде съвсем конкретна – примерно да закупят Canon IXUS 40 или по-неопределена, като да открият подарък за някой от семейството. Но винаги има причина и хората обикновено са толкова съсредоточени върху осъществяването на своите цели, че пренебрегват всичко, което не изглежда свързано с тяхната настояща задача.

Но изглежда няма никакви изследвания, потвърждаващи систематичното пренебрегване на навигационните области от страна на потребителите, но поведението е много подобно на феномена „банерна слепота”. Изследвания на екипа Бенуей и Лейн показат, че когато потребителите търсят информация на даден сайт, те обикновено пренебрегват всичко, което прилича на банерна реклама. Всъщност те откриват, че хората пренебрегват всеки елемент, който е визуално отделен от всички останали. Техните открития навеждат на мисълта, че отделянето на навигационните области от останалата част на страницата може да доведе до навигационна слепота.

Две други изследвания подкрепят наблюденията на Якоб Нийлсен и Марк Хърст. Изследване на Software Usability Research Laboratory (SURL) показват, че навигационните пътеки се използват много рядко, а пък друго изследване върху движението на погледа на агенция UIE показва, че потребителите обикновено преместват своето внимание от централната част на страницата едва след като не са успели да намерят в центъра начин да продължат

Удивително е как хората се съсредоточават върху текущата си задача и тотално изключват за всичко около тях. Едно изследване, проведено от Даниел Симънс в Харвардския университет, илюстрира този феномен много добре. Известен брой доброволци гледали 30 секунден видео клип с трима баскетболисти с черни тениски и трима – с бели. На зрителите било казано да броят пасовете, правени между членовете на единия от отборите . По средата на филма, мъж маскиран като горила скочил по средата на кадъра, ударил се по гърдите и си тръгнал. След края на прожекцията зрителите били запитани дали са видели нещо необичайно. Удивително е, но много малко от тях вдигнали ръка, Останалите били толкова съсредоточени върху броенето на пасовете, че напълно пропуснали момента с нахлуването на косматия тип.

Какво означава това за навигацията?

И Якоб Нийлсен, и Марк Хърст поставят под въпрос стойността на навигационните схеми, които се превърнаха в стандарт за уеб сайтовете. Хоризонталните менюта, ляво разположените менюта и пътеките, присъстващи навсякъде из сайта в най-добрия случай биват пренебрегвани; в най-лошия – водят до разсейване. Други, като Крисфър Боман, правят извода, че всеобхватната навигация трябва да отмре, понеже рядко има нужда от нея, трудна е за тълкуване и заема ценно място.

Според Якоб Нийлсен няма нужда да се правят връзки от всяка страница към всички секции на сайта. Ние трябва да ограничаваме всеобхватната навигация така че да съдържа пет основни възможности и да предоставим на хората път към главната страница, ако искат да започнат от начало. Всъщност, трябва да се стремим да помагаме на потребителите да получават онова, което искат и да осигуряваме полезни връзки към подобно съдържание.

Марк Хърст е на мнение, че дизайнерите полагат прекалено големи усилия, организирайки съдържанието и създавайки дизайн за навигационните системи. Организирането на сайта в секции и подсекции не създава само по себе си добро потребителско изживяване. Важното е дали потребителите могат бързо и лесно да напредват към следващата стъпка в преследването на тяхната цел. Той предлага стратегия от три стъпки, съобразена с поведението „кликване на връзка или натискане на Back бутона:

  1. Определяне на целите на потребителите на всяка страница
  2. Намаляване на акцента или премахване на всички елементи на страницата (или области от сайта), които не помагат в осъществяването на целта
  3. Акцентиране (или добавяне) върху тези линкове, форми или други елементи, които или приближават потребителите до тяхната цел или я постигат.

Марк Хърст се изказва силно срещу постоянството. Според него е глупаво да добавяш навигационни елементи към страница само защото тя трябва да е съгласувана (консистентна) с останалата част от сайта. Постоянството не трябва да е водещ принцип. Той окуражава дизайнерите да се съсредоточат върху целите на потребителите и последователността от взаимодействия, през който те преминават, за да стигнат там.

Подпомагане на потребителите при поведение от типа „кликване на връзка или натискане на Back бутона”

И така, как можем да улесним навигацията чрез кликване на връзка или натискане на Back бутона? Според Джаред Спул от UIE , въздействащите думи са онова, което кара потребителите да продължават пътя към своята цел. Въздействащи думи са думите или фразите, които карат хората да кликат връзките. Те съдържат най-важните елементи, които създават мотивация, необходима за да се продължи движението към следващата страница.

Джаред Спул формулира правило, което нарича „Движи се докато не намериш”:

"...една уеб страница може да прави едно от следните две неща: или има съдържанието, което иска потребителят, или съдържа връзките, които ще го отведат до съдържанието желано от него. Ако страницата не спазва това правило, потребителят спира да клика...” (от статията The Right Trigger Words).

При едно изследване, в което участниците първо били запитани какво се надяват да намерят на няколко големи сайта, UIE откриват, че когато участниците постигат успех при търсенето на желаното съдържанието, думите, които са използвали в интервютата си са присъствали на главната страница на сайта в 72% от случаите. Когато нямали успех, техните думи са присъствали в 6% от случаите. Това изследване изказва предположението, че ако правилните въздействащи думи присъстват на главната страница, то е доста по-вероятно потребителите да намерят онова, което търсят.

Джаред Спул използва редизайна на сайта на компанията Analog Devices като пример за сайт, който е дал добри резултати при тестването с потребители, защото е отделено голямо внимание на въздействащите думи. Сайтът бил преработен така че от стандартен сайт на високотехнологична компания с няколко връзки към различните категории продукти да се превърне в сайт с главна страница, съдържаща огромен брой въздействащи думи. Место да да отгатват в коя от големите категории се намира даден продукт, клиентите могат бързо да най-близкия продукт от списък и да отидат директно при желаното съдържание.

Според Джаред Спул връзките трябва да имат достатъчно силна „миризма”, която да подпомага потребителите да се приближават към тяхната цел. И тази миризма идва от въздействащите думи. Когато към сайта се добавя ново съдържание, най-важната задача на дизайнерите е да се уверят, че връзките към това съдържание съдържат правилните въздействащи думи.

Улесняване на изследователското навигиране

Ако хората са дотолкова водени от целите си и пренебрегват всичко, което не е свързано с настоящата им задача, как въобще можем да ги информираме за допълните облаги, които може да са им от ползва? В едно друго изследване UIE откриват, че потребителите могат да бъдат отклонени от първоначалното им търсене едва след като са изпълнили отчасти или изцяло своята цел. UIE наричат това „момента на изкушението”.

"Моментът на изкушението може да се случи само, когато потребителите са изпълнили поне част от своята първоначална задача. Трудно е да примамиш потребителите настрана преди те да са достигнали онази (зададена от самите тях) точка; иначе те просто пренебрегват разсейващите ги неща.” (от статията The Right Trigger Words )

Както Якоб Нийлсен и Марк Хърст, така и UIE потвърждават факта, че когато потребителите дойдат на сайта с някаква мисия няма да се отклонят от посоката на първоначалното си търсене преди мисията да е завършена. Но веднъж открили информацията, която им е най-интересна, те изглеждат по-склонни да преместят своето внимание.

Моментът на изкушението е точката, в която е най-вероятно дизайнерите да успеят да окуражат потребителите да разгледат допълнително съдържание. За да примамят потребителите встрани от техния път, дизайнерите трябва да определят кои са тези моменти, да открият какво ще заинтригува потребителите в този момент и да намерят оптималното разположение за примамката.

Понеже потребителите не желаят да бъдат съблазнявани преди да са изпълнили онова, за което са дошли, навигацията, която ги кара да се отклонят, трябва да бъде разположена на места, на които можем да очакваме, че потребителите вече са приключили с настоящата си задача. Често добро място може е да е краят на страницата. Ако потребителите са дошли толкова надалеч, те са показали такъв интерес към съдържанието, че е вероятно да са изпълнили мисията си и ще позволят вниманието им да бъде отклонено.

Amazon.com винаги е бил добър пример за това как да окуражаваме клиентите да разгледат допълнителни оферти. След като сте имали възможността да оцените книга, сайтът ви кани да проверите други заглавия от същия автор,книги на същата тема, книги, купени от другите потребители и препоръки основани на предишните ви действия из сайта.

Заключение

Изглежда непреодолим фактът, че потребителите до голяма степен са движени от своите цели и имат склонността да пренебрегват навигационните инструменти. Вместо да ги използват, те се съсредоточават върху централната част и натискат Back бутона ако не намерят нещо, което ще ги отведе нататък.

Откритията предполагат, че навигацията трябва да е важна част от сайта. Вместо да бъде потайни придатъци, отделени от останалата част на сайта, навигацията трябва да бъде интегрирана в сайта и да съдейства на потребителите така, че да остават на прав път.

Някои могат да кажат, че това не е толкова лошо, колкото изглежда. Хората евентуално ще открият единствената връзка, която ще ги отведе напред след като са изследвали цялата страница внимателно. Но защо да обременяваме хората по този начин след като можем да създаваме навигационни схеми, които се съобразяват с начина, по който всъщност навигират хората.





{START_COUNTER}